Да споменеш, че мислиш да пробягаш класически маратон (42,195км), е достатъчно да накара повечето хора да те помислят за луд. Рос Едли, е 30-годишен фитнес маниак от Чешър, Великобритания, който е успял да завърши това изпитание на тялото, волята и духа, по негов си, малко налудничав начин, като според него, това е най-силовият маратон в света.
Казано накратко това, което той е направил е включвало дърпане на кола тежаща 1.4-тона, изминавайки маратонската дистанция от 42км и 195м, в мрак и дъжд, докарвайки тялото си до пълна агония, за да събере пари за благотворителност. Той изминава дистанцията, с непрекъснато движение за 19 часа, 36 минути, 43 секунди – така успешно успява да завърши тази епичната битка на тялото и духа си, като прави това на известната състезателна писта на Силвърстоун.
Сигурно се питате каква точно е била неговата цел? Да се съберат колкото се може повече пари за четири благотворителни организации, които той сам е избрал и харесал, след като няколко членове на семейството му, както и приятели са били диагностицирани с тежки болести. Подготовката за този маратон е един истински случай на кръв, пот и сълзи, който започва преди осем месеца.
За да се постигне такава силова издържливост, това значи едно, изключително тежък фитнес режим, който е от решаващо значение, за успеха на това начинание.
Понякога Рос, който е бивш състезател на Великобритания, по плуване и водно поло, е трябвало да тренира по 14 часа на ден. В упоритостта си да постигне тази цел, той привлича помощта на спортни имена, като силовите атлети Джеф Капес и Анди Болтън, както и на британският спринтьор Линфорд Кристи.
Режимът му на хранене, включва 6000 калории на ден с високо съдържание на мазнини, ядейки по един буркан кокосово и бадемово масло на ден. Но нека попитаме самия Рос, да ни разкаже от първо лице историята на този негов маратон:
Как се появи идеята за този маратон Рос, или тази луда каскада, ако мога така я нарека? И наистина ли това е най-силовият маратон в света?
Всичко стана през 2015 г. – след поредица от тежки събития около мен, включващи пряко моето семейство и някои мои близки приятели – аз разбрах, че месечните дарения за благотворителност, които получават тези организации са твърде малки и недостатъчни, затова реших да се включа и да помогна по някакъв начин.
Благотворителните организации, участващи в този силов маратон, в лицето на “Teenage Cancer Trust”, “Sports Aid”, “Children with Cancer and United through Sport” – свършиха наистина невероятна работа за моето семейство и аз исках да направя нещо за тях, да се отблагодаря по някакъв начин. Семейството и приятелите ми се съгласиха и прецениха, че маратона е добра идея, но аз реших, че един маратон, в който се дърпа кола, ще бъде по-добре.
Ако успея да събера достатъчно пари за тези благотворителни организации, тогава всички тези мъки, ставане рано сутрин, бягане, после силови тренировки няма да са били напразни. По принцип се надявам, че най-силният маратон в света ще спечели много средства. – казва Рос.
“Действително, това начинание, започна с една цел, набиране на средства, но постепенно ескалира в дебат, във фитнес средите, кой е най-добрия начин за тренировка и какво физическо тяло е способно да започне и да завърши това действие. Вече съм натрупал повече от 500 000 последователи на Instagram, Facebook и Twitter, които следват моите съвети за хранене и тренировки, дори в Twitter има дебат и предположения за колко часа ще успея да измина моя “Worlds Strongest Marathon”, като предположенията се въртят около 18 часа.”
“За да ме забавляват, разни мои почитатели ми изпращат всякакви странни публикации в Twitter, на други луди като мен, които дърпат всякакви възможни четириколесни превозни средства, мотоциклети, коли, дори косачки.”- смее се Рос.
А какво ще кажеш за смелото твърдение, че това е най-силовият маратон в света?
Проучвахме много маратони с приятели, питахме хора, които са много добре запознати с маратоните, как можем да направим моя маратон по-труден, да е по-мащабен и по-завладяващ, за да съберем повече пари за благотворителност.
Така накрая стигнахме до извода, че се нуждаем се от нещо, което никой, никога не е правил. Има хора, които са пробягали маратон с рицарска ризница, която тежи 20кг, има хора изминали дистанцията с хладилници и всякакви други подобни предмети. Но никой не го беше правил с кола 1.4 тона.
Така накрая решихме, че такъв ще е моят маратон и аз излязох в социалните медии и казах какво смятам да направя и реакцията на хората не закъсня. Оттогава насам “Worlds Strongest Marathon” натрупа сериозен мащаб.
Но как по дяволите подготвяш тялото си за нещо такова? Колко часа на ден тренировки са необходими? Какъв вид диета е необходима, за да се зареждаш и възстановяваш ?
“В много отношения дърпането на кола, която тежи 1400 кг, за дистанция от 42,195км е непозната територия и няма как да се предвиди или начертае, какво ще стане. Маратонците казват, че по принцип маратонската дистанция непредвидима и всичко може да стане и да не успееш да я завършиш, дори ако си опитен бегач.”
За щастие Рос успява да привлече към това начинание, вниманието на Джеф Капес, който е печелил титлата за най-силен човек на света през 1983 и 1985 г. При ръст 197см и тегло 170кг, Капес е бил и не лош спринтьор, като има регистриран личен рекорд на 200м, за 23,7 секунди, когато е бил в националния отбор за младежи. Дори до този момент, той все още държи за рекорда за придърпване на камион с въже.
“Най-добрият съвет, който получих от него, беше да кача мускулна маса.”, казва Рос, който има научна степен по спортна наука.
“Това е просто въпрос на физиката, при тегло от 89 кг, няма да е достатъчно за да издърпам 1400 кг кола. Трябваше да кача поне 5 килограма мускул, но имаше и втори още по-голям проблем, и той беше как да издържа 14 часова тренировка на ден.” – казва Рос
Вместо да яде диета с високо съдържание на въглехидрати, диетата му се е основавала на мазнини, поглъщайки огромни количества от кокосово и бадемово масло.
“Изследванията от университета в Оксфорд посочват, че енергията, необходима за поддържане на физически упражнения за дълъг период от време, трябва да дойде от два вида гориво – въглехидрати и мазнини” – обяснява ни Рос.
“Интересното е, че мазнините, които са в храни като ядки, авокадо и кокосово масло, са по-устойчив източник на енергия и осигуряват достатъчно енергия, за цели 5 дни.
“За сравнение, въглехидратите – като тестени изделия, ориз, спортни напитки и хляб – съхранявани в тялото са ограничени – и биха осигурили енергия най-много за 100 минути при подобно натоварване.”
“Бруталният режим на тренировка включваше дърпане шейни с тежести, гуми и дори трактори. Всичко в продължение на километри … беше малко скучно, но знаех, че на финала, всичко това ще си струва усилието” – казва той.
Епичното събитие, е насрочено и проведено в края на януари, като започва в полунощ – за да постигне целта за завършване в един ден.
“Целта беше да се прави по една миля(1609м) на час, но някои от тях бяха много по-трудни от други “, казва Рос
“В началото започнахме добре, но на седмия час, се натъкнахме на затруднение. Заваля дъжд и стана толкова хлъзгаво, че буквално падах по лице, а това беше само петата миля! “Спирките” за почивка бяха кратки, по пет минути на всеки час – за храна и малко разтягане, а с времето все повече ми искаше да почивам.”
“И да добавя още нещо. Забравете захарните спортни напитки и желираните бонбонки – енергията за това брутално изпитание дойде от кокосово масло, добавено към специално формулираните електролитни напитки.” – казва Рос
Разкажи ни за болката, която изпита по време на тези епични 19 часа?
“Тя беше неизбежна, почувствах я от всички възможни ъгъли! – казва Рос.
Имах огромни пришки на стъпалата, заради влагата и триенето, а дъждът не спираше да вали, но поне имах медикаменти, които помогнаха да предотвратя крампирането прасците ми, които на няколко пъти направо агонизираха.
Въжето протриваше раменете ми, а между краката ми положението беше толкова лошо, така се бях протрил, че беше близо до кървене, беше ужасно. Млечната киселина, която се натрупваше в моите крака, ме докарваше понякога до страшни болки.
По чудо, нямах по-сериозни протривания по тялото, защото по едно време започнах да се опасявам, че протриванията може да се разнесат по гърба ми, но за късмет това не е случи.
Болката беше с мен, през четири различни сезона на времето, по време на подготовката за предизвикателството.”
Най-накрая в 19:36 ч, емоционално и физически смазан, Рос минава през финалната линия и пада в ръцете на десет членното си семейството, както и приятели, които са се събрали да го чакат на финала.
“Когато финиширах, аз бях емоционална развалина, никога не съм се чувствал по-уморен!” – спомня си Рос. Всичко ме болеше, не само краката ми.
“Бях толкова благодарен на всички, за подкрепата им. Максималната ми скорост е била 5км в час, което определено не е особено зрелищен спектакъл за зрителите!
Малко след като завърших се прибрах вкъщи и започнах да ям всичко, което хвана с ръце, пих и протеин за да мога да се възстановя.
След това си легнах да поспя, се събудих след 16 часа, като мислех, че ще съм като разглобен, но за щастие не се чувствах толкова зле, колкото си мислех, че ще бъда. Но да си призная, целия бях доста скован, но това беше нормално след такъв тренировъчен ден.”-споделя Рос.
В последствие Рос открива, че докато е изминавал дистанцията, подкрепата в социалните мрежи е била огромна. Сега той се надява да събере колкото се може повече пари за избраните от него благотворителни организации.
“Всички усилия ще си струват, само ако мога да събера достатъчно пари, за тази невероятна кауза.”- казва в заключение Рос.